Osteria di Sofia

Преди да напиша впечатленията си от посещението на този ресторант, искам да спомена, че научихме от Ясен за новия сайт на "Бакхус", където обаче неизвестно защо няма информация за ресторантите, а там където избереш опцията "всички" се появява само един? Все нещо не се получава в този сайт, за съжаление и ще трябва да почакаме още.

Сега по темата "Osteria di Sofia".

Обстановка: Семпла, непретенциозна атмосфера, съчетана умело с голямата зидана пещ, която явно е акцент и по-късно става ясно, че освен това придава истински вкус на ястието, приготвено в нея. Италианското присъства навсякъде като форми и съчетания на бяла, груба мазилка с топлотата на дървените греди на тавана и красиви бели чинии по стените. Лека и тиха италианска музика допълва цялостното впечатление от северна Италия, откъдето мисля идва наименованието Osteria.

Храна и напитки: Менюто е добро. Има различни предложения от италианската кухня, с участието на домашно приготвена паста. Както и това прекрасно прошуто, пълнено с три вида сирена, върху канапе от рукола.

Във винената листа преоблафават италианските вина, но има и други предложения, като цените не са високи. Този малбек на цена от 35 лв. беше доста приличен.

Обслужване: Добре премерено уважение към клиента и приятна усмивка са качества, които се ценят навсякъде.

Акцент: Това е разбира се голямата пещ, разположена веднага след бара, но така, че създава известен уют без да се усеща миризма на кухня от нея.

Недостатъци: Липсва голям избор на питиета, а и чашите са средна ръка.

Моята оценка:

La Maison du Gourmet

Преди да започна, искам просто да предупредя, че следва едно изцяло субективно мнение, с което сигурно мнозина няма да се съгласят, но името и хвалбите от списание Бакхус (награда за дебют за 2007 година) и представянето в Капитал лайт неотдавна подвеждат и нямат нищо общо с действителността. А претенциите са големи, но реалностите съвсем други. Ето неласкавите впечатления.

Обстановка: Грозна селска къща, с някаква смесица от дървен скосен таван и каменен под, направо върху който са ресторантските столове и маси. Нито има уют, нито атмосфера, а най-малко съответства на изискано заведение с подвеждащото си име. И масите са доста близко разположени, вследствие на което е толкова шумно, че не се чува изобщо.

Храна и напитки: Менюто е кратко (дори прекалено; свинско, например, изобщо не фигурира), храната не е нищо изключително, а до френската кухня е също толкова далече, колкото е и село Драгалевци до Франция. В напитките също имаше пропуски, а вместо чаши, посетителят има удоволствието да ползва пашабахче за 70 ст. Вината са френски, но в замяна на това от оня вид, който никой уважаващ себе си французин няма и да погледне, а има опасност и това, което си избереш да го няма.

Салата от скариди и авокадо в сметанов сос, върху рукола. Много неподходяща комбинация и се е получила малко тежка салата.

Терин от гъши дроб със затоплен черен хляб с канела - беше поднесен ледено студен и труден за мазане, а за хляба пише, че се приготвя в ресторанта, но не пишеше, че това е направено миналата седмица.

Средиземноморска сепия с карамелизирана ябълка (нямаше такава) със сос "Анкар" и басмати ориз - не беше лошо, но то какво да й сбъркаш на хубавата риба с портокалов сос.

Обслужване: Не мисля, че е нормално обслужването да се повери на малолетната дъщеря на собствениците (и да не е дъщеря, със сигурност беше дете). Направо е недопустимо и повече няма какво да говорим за обслужване.

Акцент: Предполага се това да е френската кухня, но не би било препоръчително за никой да си съставя мнение за нея точно по тези образци. Истината е, че няма нищо общо.

Недостатъци: Много са, както и претенциите на това място, които преполагам са довели до незаслужено високите цени (вечеря за двама, включваща салата, основно и десерт с вино от 45 лв. се образува една цифра от 130 лв.). Шумно, студено, неуютно, бавно обслужване и не на последно място скъпо.

Моята оценка: Посредствено място с големи претенции. Потресаващо заведение, за което няма едно хубаво нещо, което да може да се каже.

Съжалявам, но това е впечатлението, което остави.

Непотвърдена информация

Преди няколко седмици се понесе слух (от "Вестник за жената") за появата в София на нов ресторант с името "Интервю".

Само по себе си това не е кой знае какво събитие, но не е само това.
С главен готвач белгиец, но което е по-важното и сензационното - който е удостоен преди това с 3 звезди от Мишлен за предишен свой ресторант. Та този човек, приготвял невероятните и феноменални гостби, качеството на които е удостоявано като най-високо не от кой и да е, ами точно от световния кулинарен гид Мишлен, да дойде у нас и да се захване с бивш стол, а по-късно и до неотдавна известен като ресторант "Вестникар" в Полиграфическия комбинат ... ми се видя малко озадачително, да го кажа така. Но все пак любопитството надделя и надникнах през деня в стола "Интервю".

Ето:

Вечер тук точно се вихрят чудесата на белгиеца.

И сега въпросът ми е: Възможно ли е фигура от такъв ранг и признание да ръководи ведомствен стол, при това в не много приятната обстановка (както се вижда от снимката) приличаща на съвременна бирария? Аз не знам, но ми се струва меко казано доста несериозно.

Не се сдържах и попитах тук-там (та даже и в организацията на готвачите - ЕвроТок България, чиято централа е именно в Белгия) и се оказа, че нищо не са чули и не знаят изобщо.

Много чудна и загадъчна работа.
Някой да е чул и да знае нещо по въпроса?

Da Papa

Започвам с малък увод, необходим за уточнение местоположението и името на този ресторант.

Неотдавна стана дума, как преди близо 2 години това същото място се казваше (и то също) Класик гурме клуб (или гурме-клуб "Класик"), намиращ се до Парк-хотел Москва в една нова и лъскава офисна сграда, а впечатлението не е отразено тук поради две причини - първо подвеждащото име на ресторанта (подвеждащо, защото както вече знаем има всъщност и друг ресторант с това име) доведе до предварителна нагласа за един ресторант от висока класа, какъвто този тогава не се оказа; и втората причина - става ясно, че разочарованието е било голямо, а грешката - "вярна".

Цялостното впечатление за онзи тогава ресторант може да се опише като опит да се създаде съвременен тип място, но изпълнението много лошо, без стил и атмосфера и с посредствена кухня. И последва основателното решение - никога повече няма да се върна тук.

Но, сега нещата са много променени и започваме от името - Da Papa. Информацията сочи, че най-голямата заслуга да се казва така, е на бащата на небезизвестния Лео от Big Brother 2 или татко Адалберто, който изпълнява главната роля на главен готвач. А Лео и Лучия са се погрижили за всичко останало. И така:
Обстановка: Семпла и приятна атмосфера без натрапване на нещо определено с тиха музика и дизайн, успешно съчетание на чисти италиански мотиви с разпръснатите навсякъде бутилки вино - в дългата и тясна ниша на едната стена, на бара и до прозорците. А и светлината е мека и приятна.

Храна и напитки: Може да се каже италианска, домашна кухня. Специалитетите на папа Адалберто оформят собствен стил на автентична и традиционна италианска кухня от различни региони в Италия.

Ето например едно нетрадиционно плато от акула, хек, октопод, стриди, миди и калмари в доматен сос:

Интересно е представено всяко ястие в менюто, придружено с предложение за подходящото италианско вино, което не е задължително, но пък е полезно, ако липсват познания за италианските вина. Освен голямото разнообразие на италиански вина във винения лист присъстват аржентински, австрийски и калифорнийски вина. Хубавото е, че цените на ястия и напитки са приемливи и вечеря за двама с бутилка вино от среден клас (около 40 лв.) може да достигне максимум 100 лв.

В последно време настана една мода в десертите, изразяваща се основно в следното предложение - течен шоколад в сърцевината на шоколадов кейк, а наименованията, както и украсата вече са плод на въображението на главния готвач.

Ето и предложението в "Da Papa", наречено "Делиция":

Обслужване: Уменията на сервитьорките не са съвършени, но пък за сметка на това приятното отношение и усмивка могат да се приемат като много добро обслужване.

Акцент: Съвсем спокойно можем да кажем, че това е Лео, който всяка вечер проверява каква е обстановката в ресторанта и обръща специално внимание на гостите, което прави добро впечатление. И той вероятно го знае, щом го прави старателно.

Недостатъци: Чашите са посредствени и в менюто има печатни грешки.

Моята оценка:

Винената блогосфера

Този текст беше замислен отдавна и най-сетне започнат още на 6 февруари, ама довършен доста по-късно. Забавното - а може би и многозначително - е, че на същия ден, само че за разлика от този случай, не е било зарязано, подобен текст и със сходна идея е публикувал в блога си и г-н Ясен Захариев, за чийто блог ще стане дума и по-надолу. Идеите (а и други неща) просто се сблъскаха челно :). Все пак, забавянето има и своя положителна страна, защото междувременно материалът за поста се увеличи, както ще стане ясно :).

Сега, по темата и към заглавието.

Вече може да се каже, че има такава.

Измина година време, откак този блог започна да функционира. Практически едновременно с него стартира и блогът на Живко. Дълго време двата блога (двойникът на този в Уърдпрес не го броим естествено за отделен и различен) бяха като едни самотници из многопосочната като тематика "голяма" блогосфера.

Не може да се отрече, че из много блогове е ставало дума за напитки, посещения в ресторанти и подобни, но това по-скоро са били инцидентни забележки, които така и не са имали свойството да обагрят тематично съответния блог.

Има - и отдавна - още много повече блогове, тематично съсредоточени върху готвенето и рецептите.

Но, специално ориентирани към вината и ресторантите блогове - други (поне видими) като че ли наистина нямаше почти през цялата 2007 г.

И изведнъж, горе-долу от началото на тази година се появиха (и се появяват!) все повече и повече нови блогове, посветени изцяло на темата за виното или в които то заема важно и дори централно място, наред и с други теми.

Преди да бъде започнат този блог, може да се каже, че дълго време цареше подготовка.

Дори само това идва да покаже, че идеята е била възприемана сериозно и също така е подходено и към изпълнението й.

Друг е въпросът, че от реализацията има още доста какво да се желае. Но това само между другото.

Част от подготовката включваше именно това - издирване измежду блоговете дали има други подобни. Извън откъслечни и по-скоро мимолетни такива публикации не се намери такъв.

Живко също отбеляза подобно свое наблюдение, когато се "открихме" в морето и дебрата на мрачната гора, наречена блогосфера.

Но вече не е така.

И едно от нещата, които правят впечатление, е и това, че - отново, и за пореден път, обикновените любители пак изпревариха професионалистите :). Можем с гордост да заявим и да се самопохвалим :).

И така, целта на настоящето е да представи - с линк и с по няколко думи впечатленията от блоговете, изключително или предимно посветени на темите за виното и ресторантите.

Най-напред да почнем от "ветерана" -

Блогът на Живко.

Не е въпрос до хвалба, а до чиста обективност констатацията, че за едната година на съществуването си този блог се превърна в авторитетен, полезен и не на последно място много приятен източник на вечната тема за виното. Колекцията му от описания и оценки, са освен всичко друго и много информативни. Набъбналото количество описани и оценени вина пък я прави и една истинска "база данни". Живко подчертава, че е любител, но описанията му и богатите познания за виното са на завидно високо ниво. Мисля, че на този блог тепърва има да му се отдава заслужаващото внимание и признание за извоювания авторитет.

От нетолкова отдавна е започнал свой блог и един от авторите на Бакхус - г-н Ясен Захариев.

Блогът е озаглавен чисто и просто Ясен.

И при най-бегло впечатление, а толкова повече при по-задълбочено запознаване, блогът прави повече от добро впечатление: като такъв на един ерудиран, добронамерен, дълбок познавач както по темите за виното, но и с другите си неща.

Струва ми се, че появата на блога му е истинско събитие (от малкото хубави) за родната блогосфера, и силно се надявам блогът да заеме полагащото му се място.

Тук е моментът за благодарности към него за поставянето на линк към този скромен любителски блог и упоменаването му в посочения в началото пост.

Налага се и едно пояснение - по повод на думите му, че блогът е анонимен и че той няма особено добро отношение към анонимността в интернет.

От една страна - авторът на блога не е съвсем анонимен :), както това знаят някои от тук упоменаваните блогъри и участници във винени дегустации. От друга страна, касае се - нека повторя - за чисто любителски блог; зад него стои обикновен и даже не особено напред в познанията за виното любител. Важното беше идеята да бъдат изказвани личните мнения, без оглед кой ги казва; мнението над личността :). Също както съдържанието над формата. Което, както знаем, разбира се, не е вярно, ама все пак :).

Следващият винен блог се казва MihaelaEndless и както се разбира от него е също на професионален почитател на виното.

Журналистката, която обича да казва "изрично гледайте", израз, който ми хареса и тутакси взех на въоръжение :).

Има - вероятно е нормално - интересен "женски" подход и поглед към необятния свят на виното. Обещала е да пише и за ресторанти, така че - очакването е с нетърпение и интерес.

Най-новият винен блог е може да се каже на виненото гуру за мнозина от почитателите - уважаемата винена специалистка и също автор на Бакхус г-жа Яна Петкова. Блогът й също се нарича просто Яна.

Как да не направи впечатление подозрителното изобилие сред винените любители и специалисти на имена с буквата Я? :)

От последния блог - сигурно също е естествено - се очаква много. Като се има предвид кой стои зад него.

По-натам.

Както обикновено става, от блога на Живко узнаваме и за още един, посветен на виното блог.

Който е много интересен, поради причината, че е на човек, който продава вино и е в непосредствен контакт с клиентелата. Блогът се нарича Sharko и представя интересната гледна точка "отвътре", ама от едно друго отвътре, което също съществува и е важно.

И така, станаха - без този тука - общо пет тясноспециализирани винени блога.

Но - да не забравим и ресторантените блогове, те са не по-малко важни.

Тука положението не е чак толкова радостно, защото има - извън тукашния - само още един.

Един - ама какъв!

Първият блог от нашата малка, но важна част от блогосферата, който попада в "Блогосферата" :).

И това е, разбира се Tablehopper - за което напълно заслужава поздравления. Значи не е случайно, че блогът отнесе безценната титла в "годишната класация на Сибарит" за най-добър ресторантен блог :).

И така, ето как се оформи една наистина винена блогосфера.

Трудно можеше да повярва човек, че това ще стане - само преди една година.

Може би, и дано, е само началото.

Тазгодишният конкурс на Бакхус (за 2007)

Непременно трябва да има обзор и на тазгодишния конкурс на Бакхус. Най-малкото, за спазване на традицията и в продължение на миналогодишното изказване по същата тема - Годишната класация на Бакхус.
Препрочетох си ланшното съчинение и макар - в обичаен стил - никак да не си го харесах, но все пак, много от казаните там неща са си верни и промяна не е настъпила.
Нека ги изброя отново. Защото няма да се уморя да ги повтарям, докато недостатъците продължават да съществуват. С уговорката, разбира се, че това е само твърде частно, много субективно и напълно непредставително мнение. Но нали все пак е блог, значи - място за субективни мнения. Така и трябва, дори и да са спорни.
Първо за самото списание.
Чета го абсолютно редовно, без да съм пропуснал брой, от - вече стават - точно 5 години. Повечето по-стари броеве също съм чел, а пропуски имам само за много ограничено количество стари броеве, които и самата редакция не може да достави. Без да звучи самохвално, но мога да кажа, че имам трайни наблюдения върху еволюцията му.
Плюсовете:

• Хубаво е, че списанието го има, не може да има съмнение в това. Запълнило е една празнота, която се усещаше в условията на преориентиране нагласите на клиентите и възникването на ново отношение към ресторантите, свързаните с тях неща, виното и изобщо към този вид удоволствия.
• Полза от него има, и няма съмнение в това. От него човек научава за нови ресторанти и магазини за вина и напитки, нови събития и изобщо за този цял един свят, заемащ важно място.
• Ползата е и по отношение на вината, и в това няма спор. Оценките на Бакхус за вината са сериозен ориентир, а по някаква все още не напълно обяснена причина, вкусовите предпочитания много повече съвпадат именно с оценките на Бакхус, отколкото например с тези на Wine Spectator, което си звучи като парадокс, но си е един факт.
• Често е имало много информативни, интересни и полезни статии за различни елементи на този тип "култура", както самото списание я нарича. Тука спадат тематичните статии за различни видове вина и ястия, някои от които са наистина увлекателни и интригуващи.
• Учреденият от списанието конкурс за Ресторант на годината е безспорно добра инициатива. Традиционният списък с ресторанти в края на всеки брой е полезен указател, дори само за случая, когато човек му се е приходило на ресторант, а иска да си помогне в нарастващия избор. В това отношение изпълнява някаква, макар и много далечна, но по нещо сходна функция с тази на митичния Мишлен.
• Сигурно има и други плюсове, за които в момента не се сещам, но няма да имам нищо против да бъдат допълнени, ако има заинтригувани читатели. Много даже напротив.

Но - и винаги съм считал, че това е и по-важното - минусите:

• Списанието е прекалено "неутрално"; основното внимание, което отделя е, да не би с някой материал да не засегне някого - и се нямат предвид клиентите. Такова е общото впечатление. Бих предпочел да е по-консумативно ориентирано, да представя нещата повече от гледната точка на стандартния среден потребител, за когото всъщност и списанието се прави - или поне аз наивно така си ги представям нещата, а то може и да не е така, за моя изненада.
• Защото - общото впечатление е, че, когато се касае до ресторанти, списанието се държи все едно е издание на камарата на ресторантите в България, а не че е изданието на народа. Но важи не само за ресторантите, макар и за тях да е най-ярко.
• Принципът е: да не обидим някой. И се прилага така: по-добре нищо, отколкото лошо. Дали не звучи като малко обърнато, популярното - "за мъртвите или добро, или нищо"? Ето това е усещането, което изпитва дългогодишният читател: Бакхус или ще похвали някой ресторант, или ще мълчи като партизанин пред Гестапо за него. Дребните забележки, които отвреме-навреме си позволява, са казани с такъв извинителен тон, че направо човек може да си го представи и да го оприличи на човек сключил ръце в молитвено-извинителна поза, мигащ едро на парцали и с притеснително заекване казващ: извинявайте, много съжалявам, ама нали ме разбирате и мене, все нещо трябва да подхвърля на тази озверяла тълпа, тя все иска лоши и негативни работи и трябва да й задоволявам низките инстинкти. И - да, те го разбират, и му прощават великодушно на списанието.
• Не. Това не е правилният подход и не така трябва. Колкото и в реалността да се окаже, че не е така, продължавам твърдо да смятам, че всяко едно такова списание (а всъщност, би трябвало изобщо всяко списание) да е ориентирано към публиката си, не към представяните теми, продукт или услуга. Не може да завоюва авторитет едно издание в тази сфера, което е пълно само с рекламни и платени публикации, хвалещи един през друг всеки попаднал ресторант, а после публиката да установява, че там е пълно с недостатъци, а често и с потресаващо ниско ниво. Изданието трябва да е обективно, за да спечели доверието на читателя. Именно заради това е митичната слава на Мишлен - не защото е пръв приятел с ресторантите, а защото е техен враг № 1. С което именно е пръв приятел на публиката. Това е правилното и така трябва. Обективна критичност. Впрочем, и за самите ресторанти е най от полза. Струва ми се очевидно.

За недостатъците на конкурса. Част от тях не за първи път посочвам; съобразил съм обаче и нови, за да не е само повтаряне:

• Конкурсът не трябва да е за миналата година. Наградата трябва да е в началото на годината (идеално време - март) и титлата трябва да е за текущата година. Би трябвало да е очевидно защо. Световният пример е точно такъв - допълнителен аргумент.
• Методиката на определяне на победителите трябва из основи и коренно да се промени. Ето накратко и бегло идеята: в един дълъг период от време всеки заинтересован да може да предложи един или повече ресторанти за класиране в конкурса. Тука се включват както тесни специалисти от бранша, включително и с възможността да предлагат сами своя ресторант, но така и широката публика, водена единствено от субективните си предпочитания. Възможно е да бъде съставен въпросник-тест с множество критерии, който предложителят да попълва относно предлаганото от него заведение. Позициите могат да включват оценки за кухнята, обстановка, обслужване, вина, цени, обзавеждане, атмосфера, други детайли - колкото повече, толкова по-добре. На следващ етап се сформира широко жури, включващо независими специалисти - не само нашенци. Това може да са чуждестранни ресторантьори, журналисти по темата, други експерти, преподаватели от туристически и ресторантьорски школи, още разни хора - които самостоятелно и независимо да оценяват предложените ресторанти. Не се налага да се събират и на тумби, на тумби да ходят по ресторантите. Всеки си оценява - може също под формата на подробен въпросник с всички възможни детайли - сам, и представя оценките си за окончателната обработка. В крайна сметка, най-добрият ресторант е получилият най-висока комплексна оценка от журито. Много просто. Това, разбира се, е само пример, и сигурно крайно несъвършен, но методиката за избиране на победителя със сигурност трябва решително да се подобри.
• Събитието трябва да е колкото такова за бранша, но същото, а даже и много повече - за публиката. Нейният интерес, в крайна сметка, повишава значимостта на подобни събития. Следователно, церемонията по награждаването не трябва да е опит за имитация на годишен бал на Бакхус или на гилдията на ресторантьорите - с тази показна затвореност и малко псевдоелитарност - а трябва да е повече отворена за широката публика. Информацията не трябва да е обвита със секретност, а да бъде наистина публично събитие, отразявано достатъчно широко от медиите. И не защото им е "поръчано" или поради колегиалност и т.н., а именно защото публиката проявява интерес.

И сигурно и още, и много неща, могат да се кажат както в едната, така и в другата, а като едното нищо - и в трета, и пета посока. Би било добре всъщност точно това да стане - да се кажат тези много и разнопосочни неща. Дано има проява на интерес към такава дискусия.

Сега - за конкретните резултати.
Сега, като поизмина известно време от обявяването на резултатите и като се поуталожиха страстите, имам чувството, че вероятно това е бил най-безспорният конкурс.
В смисъл - без истинска конкуренция между номинираните. То те пък и бяха само трима, но и те самите по същия начин нямат вид да са били подложени на една нормална и здрава конкуренция с останалите. Ако можеше да се върнем назад във времето - нямаше да е особено голяма изненада номинациите и победителите да бъдат лесно познати още и преди година, непосредствено след предишното издание на конкурса.
Така ми звучат на мене нещата.
За новия носител на голямата награда.
Това е общо шестият ресторант, дорасъл до отличието. От тези шест, един вече го няма (или поне временно, ама май си е за постоянно) - Талисман.
Най-напред за недостатъците на ресторанта. Дълго време ми трябваше, за да съобразя какво всъщност му е името на този ресторант. Воден от голямата му емблема, приличаща на герб върху входа на заведението, доста време бях дълбоко убеден, че правилното му име е Класик гурме клуб. Класик е написано с по-големи букви, под които са сгушени двете думи, звучащи като определение - гурме клуб. Които звучат просто като вид ресторант - хем "гурме", хем и "клуб". Това последното, между другото, винаги звучи претенциозно и в крайна сметка леко неуместно. По две причини, минимум - първо, не е истински клуб, не сме Острова, няма "клубни карти", няма членове и не е най-сетне ЦСКА (впрочем, Левски също, и много слава богу; щеше да е надгробната му черта). Второ - ако вярно беше "клуб", то следователно не е ресторант, а щом не е ресторант, значи и няма място в конкурса за ресторанти. След дълго колебание, най-сетне прозрях, че всъщност точното му име е Гурме клуб Класик. И по-точно - трябва да е: гурме-клуб "Класик".
Това име е неудачно. Колкото и да се кръщава гурме и клуб, в крайна сметка, обективно си е ресторант. А ресторанти с името "Класик" през последните 10-15 години - имаше (и има) в изобилие и, както се казва, бол.
Да не говорим, че имаше (а може би и още) ресторант и с абсолютно същото идентично наименование - същият Класик гурме клуб (или гурме-клуб "Класик"), намиращ се до Парк-хотел Москва. И впрочем, най-първият път, когато се чу за новия, засукан, такъв и онакъв ресторант, и като поисках да го посетя - нямаше абсолютно никаква информация за него. Беше се чуло само да се говори, но не и да се указва къде е точно, нито нищо повече, освен че е някакъв един, "по-такъв". Това беше отдавна, явно съвсем скоро след откриването му. Та, наивно подвел се, викам, чакай да се справим с интернета. Все по-нарастваща наивна вяра, че той всичко знае, заблуда, която коства скъпо на наивниците. И случаят беше такъв - интернетът ни запрати право при съименника на сегашния шампион, за който нямаше почти никакво упоменаване, за разлика от онз. Който чак да е бил пълно разочарование, може би не беше, но пък и никога нищо за него никъде не се е чуло. Чак още по-късно се изясни, че "този" Класик гурме, не е онзи, та беше поправена и грешката.
Не. Името му не е удачно, не е индивидуализиращо го, объркващо е и, в крайна сметка, просто е срамота името на един ресторант да се произнася по десет начина, така че накрая не знаеш кое точно е вярното, за едно и също заведение ли става дума и изобщо за какво говорим. Но? Така е.
Друг негов недостатък е местонахождението му в очевидно бившия стол на министерство. В София има множество учреждения, всяко от тях си е имало стол и всеки някогашен стол днес е същият такъв клуб (на име), но най-често е поредната евтина, отчаяна, миришеща на запръжки кръчма, в най-негостоприемния вид на понятието. Обстоятелството, че в случая се касае до луксозен ресторант, не променя факта, че е в една редица с цял километричен списък най-долнопробни заведения, окупирали бившите столове за чиновниците по ведомствата.
Самият този факт автоматично означава и че ресторантът се намира в мазе. Не всички учрежденски столове са в мазета, но определено огромната част са. Ресторантите-мазета, от началото на демокрацията и досега, заеха голямо и трайно място в ресторантското битие, особено в столицата. Не че непременно е лошо, но пък да си признаем, не е и най-хубавият вариант. Защото - друго си е да има прозорци, витрини даже - още по-добре, а иначе сме се укрили като в противорадиационно укритие. Разбира се, не е чак нещо фатално, помнят се и едни от най-чудесните, макар и вече несъществуващи, ресторанти, намирали се именно в мазета. Обаче - все пак. Някаква една такава типично нашенска специфика - ресторант в мазе. Няма много други места по света, където да срещнем жанра.
И, изпреварвайки общата оценка, ресторантът макар и лъскав - все пак не блести. Колкото и каквото и да е - няма да го наречем идеалният, или решаващ скок напред, или поглед в бъдещето, или онзи липсвал досега флагман на ресторантите, който и да повлече напред колегите си конкуренти. Добър, нелош, хубав - но, и това е истината, нищо изключително. Липсва му нещо в атмосферата, в усещането, което извиква у посетителя, в цялостния спомен, който оставя след себе си. А измежду предшествениците му в голямата титла - такива имаше. И още се помнят.
Казват, че кухнята, напитките и всичкото му - си било наред и било на висота. Вероятно е така, наистина.
Нооо? Липсва чисто афектационното отношение. Не е могъл да стане любимият ми ресторант, в който да искам да се върна и всеки път да е напълно естествено прекарването да е също толкова голямо, необичайно и хубаво събитие. В това отношение отстъпва на ред и много други - минали, но и настоящи ресторанти.
Всичко това говори, че е избиран по метода "от обратното" - чрез изключване по един или друг недостатък, а накрая - който остане, той е. Тоест - този с най-малко открояващите се недостатъци, а не този - с най-ярки и неоспорими достойнства. Още - е ресторантът, който е добре усреднена представа за това, какъв трябва да бъде един ресторант. Казано с други думи - това означава: да, един добър, на ниво, приличен ресторант. Средна ръка.
С всичкия му лукс и елемент на лека парвенющина.
Във всеки един от предишните носители на титлата (без Мусала, за която продължавам да нямам лични впечатления) имаше някаква своя индивидуалност, свой отличителен и неповторим стил. Нека ги изброя накратко:

• "Отвъд алеята, зад шкафа" - определено индивидуален стил, с елементи на ретродомашен уют и малко прикрита, но все осезаема романтичност и интимност;
• "Вишните" - с тази своя камерна задушевна атмосфера, усещането за внимателна ненатрапчива грижа, подчертан усет за нещо макар и неформално и неангажиращо, но на ниво и което оставя приятен спомен;
• "Хеброс" - с тази негова неповторима атмосфера на романтична носталгия, толкова добре намерила мястото си в обвития с мит и мистика Стар град на Пловдив; толкова непосредствено и интимно усещане за някакво запомнящо се събитие;
• "Талисман" - с неговите изумителни по контраста си с обичайното по другите места ястия, в причудливи и екстравагантни дори, но определено естетични форми; с изисканост и в приготвянето на храната, и във външния й вид, и в начина на поднасянето й и формата на чиниите, в които се предлага.

А за сегашния носител - какво?
Нито едно от тези, казани за предшествениците му характеристики. Ресторант на ниво - и като външен вид и лъскава фасада, и като обслужване и кухня: всичко като според учебниците за тази дейност. Ще рече - главната му характеристика е един механизиран ресторант, всеки от елементите му е на ниво, но на цялото му липсва - душа.
Ето това е моето усещане за него.
Доста двояко и противоречиво.
Дори отстъпилият му в пряката борба конкурент Шефс притежава своя индивидуален - немеханизиран стил и оказва такова въздействие върху посетителите си. Този?
Си остава просто един хубав, малко показен, малко надценен, но в крайна сметка - обикновен ресторант, който не се откроява с никакъв ярко запомнящ се индивидуализиращ го белег.
Нищо от което не означава, че няма да го посещавам - ни най-малко.
Поне до появата на истинския, на мястото си, такъв какъвто трябва да бъде и този, който вече толкова отдавна очакваме, ресторант.
Дето всъщност трябва да са много такива, а не един само.
Но - ние и за един си мечтаем.

Il Caffè

Обстановка: Състои се от два малки салона, които се намират навътре след кафе-бара, разположен откъм булеварда. Има и още едно помещение в мазето, но все още не работи. Обзавеждането е семпло и изчистено от детайли. Като изключим чернобелите снимки и модернистични картини стените на малките стаи са покрити с тъмен фурнир в едната и огледало в другата. Малки помещения с по 3 маси, близко разположени една от друга и общото впечатление е липса на атмосфера и уют, а по-скоро обстановка за изолирани частни партита. Но масата е хубава:

Храна и напитки: Италианска кухня, стандартна без особена оригиналност, но пък ястията са приготвени много добре и определено вкусни. Главният готвач е италианец - Франческо, който е на ниво и използва пресни продукти. Ето и някои предложения:

1. Салата от чери домати с италианска моцарела (наистина е различна от предлаганото по нашите магазини) и босилков дресинг.

2. Прекрасно приготвено и сочно свинско бонфиле с манатарки.

3. Да не пропуснем и крехкия лаврак, глазиран с червено вино и сос балсамико с гарнитура пресни задушени картофи. А това червеничкото на снимката е препечен бекон - много интересно и добро съчетание.

4. Шоколадов мус с твърда коричка и течна вътрешност, гарниран с ванилов сладолед.

По отношение на напитките прави впечатление естествено големият избор на италиански вина от всички региони на страната и съобразени ценово - от 35 до 500 лв., но с превес на по-скъпите. Изборът падна на това нелошо кианти, което с времето подобряваше характеристиките си, но за съжаление няма практика да се декантират вината, за да се откроят качествата им.

Обслужване: Добро, но не открояващо се.

Акцент: Модернистичен херметичен дизайн.

Недостатъци: Малки помещения с близко разположени маси, липсва атмосфера и е шумно. Впечатляващо посредствени чаши за вино за ценовата категория, в която са се определили (100 лева без напитките).

Моята оценка:

Checkpoint Charlie

Обстановка: Непретенциозна, в леко изискан съвременен интериор с изчистени елементи. Характеристична обстановка, която има за идея да препрати към Берлинската стена, както показва името на ресторанта, но без да се натрапва много.

Храна и напитки: Менюто е кратко, а ястията са добре приготвени, с пресни продукти и аранжирани добре в големи бели чинии. Съдовете, приборите и чашите са красиви. Виненият лист и напитките са добре подбрани, макар и асортиментът им да не е много богат. Цена на вечеря за двама - около 100 лв.

Обслужване: Добро отношение към клиентите, неангажиращо и най-важното не дават никакви непоискани съвети.

Акцент: Има изпълнения на цигулка и пиано, наживо. Много добро попадение.

Недостатъци: Масите са малко близко разположени, а също и при напитките може да се обогати асортиментът.

Моята оценка:

Сравнителен анализ

Или - едно са очакванията, а друго реалността.

Две доста различни впечатления за една вечер само, различаващи се напълно от предварителните очаквания, а те пък базирани основно на информация от programata.bg, както и от списание Бакхус. Става въпрос за следното:

1. Streetfood bar Nicola's

Подведена от написаното в съответната програма, очакванията ми за френска атмосфера, за романтичността на новото и различно място, за достъпните цени, за нестандартна обстановка ("маси с форма на виолончело"), приглушен джаз и т.н., не се оправдаха, ами даже напротив - пълен провал.

Само един вътрешен глас се опитваше едва-едва да ме възпре с оглед на местоположението му - в уличките, известни описателно като "зад Халите". Дали наистина може да се очаква всичко, описано в т.нар. "Програма" да е вярно за заведение, намиращо се точно в тази част на София, доста спорна и противоречива, с азиатски привкус, редуващ се с китайски и най-долнокачествени български дюкянчета, изпълнена още с меко казано съмнителни минувачи късно вечер в тъмните улички? Но ...

Още от вратата се усеща студ - в буквален и преносен смисъл. Според обслужващия персонал климатикът бил нагласен на 30 градуса, но личното ми усещане констатираше друго. Студенина се долавяше и в интериора на заведението - масите, отделени с малки прегради една от друга, разположени от дясната страна по продължението на дълъг и не много широк коридор, а в ляво стените са покрити с огромни огледала и съвсем оскъдна светлина. Свещите, декоративни или не и поставени над масите, изобщо не светеха, а в дъното барът е облян в неприятна червена светлина. И накрая, за да завърша с описанието и с опита да пресъздам атмосферата (която липсваше) - масите с форма на виолончело бяха покрити с покривки-калъфи, които не се отличаваха с особена красота.

Последваха още разочарования:

• Винена листа - липсва такава, като обяснението бе, че още не е готова, a препоръчаното вино от сервитьора беше потресаващо кисело. Никога, ама никога повече няма да се доверявам на сервитьорите-консултанти, по подобие на продавач-консултантите в магазините - и в двата случая се опитват да ми продадат нещо, което не е за купуване.
• Меню - също липсва и обяснението е пак същото оправдание, че още били нови. Макар че за заведението пише вече от месеци. Ми не отваряйте тогава, като сте толкова нови. Един лист хартия само бе поставен на масата с дневното меню, като че ли е стол за хранене и май точно такъв тип заведение се очертава, имайки предвид и долнопробните заведения наоколо в този район, които спокойно могат да носят адекватното име "кръчма". Това и трябва да се очаква в тази част на София, с този малко притеснителен контингент, който ще ги посещава.
• Чашите - изключително посредствени; приборите и всичко останало по масата говореше недвусмислено за заведение от "долния сегмент", и то в недобрата му разновидност.
• Консумирахме прехвалената Flamenkuche ("френска пица", кой знае защо с немско име) с вид на тънка и безвкусна коричка хляб със следи от бекон и сирене по нея. Само свинските карета бяха добре приготвени, но на фона на всичко останало, каквито и комплименти от заведението да поднасяха (а те поднесоха), не можаха да заличат лошото първо впечатление.

Нямахме достатъчно търпение и дебели дрехи, за да изчакаме десерта.

С две думи - пълна измама!

С една - провал! Е, или поне - разочарование :).

И извод - не трябва да се доверявам на рекламата и платените статии, а само на вътрешния си глас :).

2. Checkpoint Charlie

Тук се случи точно обратното на очакванията.

Преди 3 години и половина, през август 2004 посетих това място и впечатленията бяха не особено добри. "Опит за характеристичен елемент и актуалност, но не се е получило. Липсва стил; стандартната фюжън кухня, селекцията на вина, както и в бара имат определено недостатъци. Във всички посоки трябва да се работи" - така съм написала тогава в тайния си бележник, отразяващ впечатленията ми.

Сега - наистина са работили във всички посоки.

• След продължил дълго време ремонт има голяма разлика в подредбата на масите, целият интериор е преобразен и е постигната атмосфера на съвременно и приятно място с вкус към индивидуализма. Запазена е идеята за Берлинската стена, но не се натрапва и не е изкуствено използвана, а се вписва добре.
• Хубави съдове и прекрасно оформени ястия, както на външен вид, така и на вкус; използвани са пресни продукти. Няма как да не похваля еклеровата торта, която беше просто превъзходна, с перфектен баланс на продуктите, довел до леката и ефирна сладост. За съжаление нямам снимки, но се надявам да ми се вярва - само на доверие :).
• Виненият лист - и като асортимент, и в цените на напитките има сериозно подобрение.
• И едно прекрасно допълнение - цигулка и пиано на живо, в изпълнение на цигулката - Ицхак Финци, а на пианото Васил Пърмаков. Ето това, за което наскоро писах и се оплаквах, че няма по софийските ресторанти и останах много приятно изненадана. Музиката беше предимно в стил "унгарски чардаш", а така също на Фр. Шопен и Франц Шуберт, "за да не звучи много ресторантско", както забавно се изрази Ицхак Финци. Хубаво е.

Единствен засега недостатък виждам, че кухнята приключва рано, после и барът след нея и към 24.00 часа вече ресторантът изцяло приключва. Може и да не е недостатък, но лично аз се почуваствах малко в забравеното социалистическо време, когато предупреждаваха, после гасяха лампите и т.н. - "хайде, къш, навън". Е - не се стигна до лампите :).

Това бяха кратките ми, но изчерпателни (мисля) впечатления от една вечер в София.

Ще напиша и "моите оценки" в краткия им вариант в съответната рубрика в блога, как така ще пропусна :).