Поглед към Гърция

Защо ресторантите в Гърция са такива и какво им е особеното.

Когато човек си помисли за тази страна и първото, с което я свързва е море, после слънце и древна история. А по-точно и трите едновременно. Изобщо туризъм, разходки и почивка - всичко, което означават тези три основни понятия.

Естествено е да очакваме акцентът при гръцките ресторанти да бъде ориентиран именно в тази посока. Така и се получава и сега да поясня.

1. Хубавата гледка - повечето таверни са разположени на такива места с гледки към морето, някоя хубава градина, или естествено насред някоя руина. Няма как да не им го признаем - имат си в изобилие всичко това, а масите просто се разполагат от другата страна на пътя в близост до морето, или непосредствено до останките на древна агора, темпъл или просто случайно струпване на древни руини. Красиво е и няма как да не е определящо в концепцията за гръцките таверни. Не че за другите не важи, но тук в древна Елада, това просто е задължително.

2. Това, което също го има в изобилие и не представлява никаква трудност да се "добие", т.е. извади от морето, е разнообразната по видове и големини риба, калмари и други подобни. Начините им на приготвяне не са в чак такова разнообразие, достатъчно е това видово изобилие, което се приготвя главно на тиган или на фурна. Няма да изпадам в подробности, поради това, че обобщаваме за националните особености, свързани с тези на ресторантчетата им - таверни. Почти навсякъде в масовите такива ще срещнете поне 10 вида прясно уловена риба, каламари (както според тях е правилното им наименование) и в зависимост от нивото - някои по-екзотични представители.

Гърците си имат естествено и характерните местни особености като специалната "трева", поднасяна като салата, овкусена само със зехтин и лимон (на вкус я оприличавам на смес от лапад и киселец, а на външен вид повече на голям лапад :). Както и "дзадзики" или казано с други думи сух таратор, който в другата ни южна съседка е известен като турска салата и вместо нарязани парченца краставица, може и тиквички, или нещо местно зелено (и те си имат "трева").

Като започнах да сравнявам, нека кажа и за сладките неща, от рода на баклавички, тулумбички, сладки баници, бюреци и други, все "местни" (разбирай турски или гръцки), където се различават само по наименованията си и никак на външен вид. Няма как да пропусна и подобието в напитката, традиционна за Гърция и известна като "Узо", в Турция като "Иени ракь", но все си е мастика (на кристали :).

Да се върнем на основните две неща, които казахме определят и основополагат съществото на масовите таверни, така щото всичко останало изгубва от своята важност и характерност. Вниманието на клиента е насочено в определена посока, задържано е там и повече усилия не са необходими. Имам предвид значението на красиво оформена маса, посуда, прибори и чаши, които поне да бяха малко по-различни на различните места. За обслужването приказката е същата - необходимо и достатъчно условие е присъствието на сервитьори (някъде дори не може да се разберете напълно, поради езиковата бариера). Всичко това важи, разбира се, само за масовите таверни, където като правило масите са покрити с карирани покривчици, захванати от всички страни с пластмасовите приспособления тип "щипка" и нищо отгоре им за да е по-лесно поставянето на другата "покривка". Ето това е интересната и особена част, когато идва келнера и полага върху покривката една хартиена такава, която на мен ми прилича на огромна бяла салфетка. И накрая след консумацията, остатъците се изсипват, или изтръскват отгоре й, хващат се за четирите крайща и се изхвърля така получената "бохча". Чисто, лесно и практично решение. Храниш се винаги първи върху импровизираната бяла "покривка", поддържа се повече от лесно, сигурно и евтино, но пък се чувстваш като да си си постлал вестника и върху него така набързо похапваш. Не ми се нрави особено. Но това, пак казвам, е при масовите места за хранене в Гърция, където още и музика няма, т.е. смисълът и акцентът им е хубаво разположение, храната и малко приказки за разтушване от сивото ежедневие. За чинии, чаши и посуда казахме, че приказката е същата - не се обръща никакво внимание.

Такива са най-общо впечатленията ми от гръцките масови ресторантета - средна класа.

Сега няколко думи за VAROULKO

Преди да започна описанието си искам да благодаря на Живко и описанието му в неговия блог, откъдето научих за прекрасното и интригуващо въведение в този ресторант с една звезда на гида Мишлен, което бе двигател и направо ми възбуди любопитството, а в резултат и го посетих.

И така, започвам с невероятната гледка и местоположение на този ресторант:

Изумително красиво е осветен Акрополът отдолу, откъм скалите на хълма и между самите колони с червени и бели светлини. Не можеш да откъснеш очи от тази гледка, която се вижда прекрасно от всяка маса на терасата на ресторанта.

За съжаление снимките не са много добри, но ето все пак някаква представа:

Всъщност постройката се състои от 3 етажа - ресторанти от различен тип, но най-красивата част е тази на терасата. Светлината е слаба и идваща основно от красиви газени лампи с млечнобяла светлина само за масата, където са разположени. Обзавеждането е в бяло, плетени столове, маси с дълги до земята бели покривки и в дъното малък бар-плот в светли тонове, чието основно предназначение е подготовка на ястията за сервиране и са разположени съдовете за изстудяване на напитките.

Тиха и приятна музика, а от всички страни терасата е заобиколена с цветя и зеленина.

И нещо много важно, при сравнително близко разположени маси не се чува изобщо разговорът на съседите, т.е. съществува определена самостоятелност и изолираност. Съдовете, приборите и чашите са много стилни и съответстват на нивото на ресторанта.
Като цяло атмосферата е предразполагаща към отпускане и изолиране от ежедневието и останалия свят в очакване на изисканата вечеря.

И тя наистина е такава.

Представена съвсем професионално, с финес и познаване на детайлите в характерните за такъв тип ресторанти степенност на предложенията. В случая бяха 2 степенни предложения: 5 и 7 рибни ястия.

Ето и доста лошите снимки с описание на съдържанието им:

Супа от мастилото на Сепия: невероятен вкус, където всички вкусови разделения за солено, сладко и кисело се сливат в едно общо усещане за завършеност и плътност. Това е крем-супа с парченца сепия, които не се забелязват на повърхността.

Seabus and parrot fish - редуват се бялата "сийбус" с червената и по-малка риба "парот" (не знам какво означава, според готвача името е на птицата, но е много вкусна). Първата е осолена и печена, а втората е на вкус като пропита с марина. Украсата е от някаква олимонена трева.

Печен каламар, гарниран със сос от сирене фета и горчица

Монг фиш с гарнитура яйчено-лимонен сос и в средата е гръцката трева

Обслужването е много добро, приятно и ненатрапващо се внимание с необходимото присъствие. Имам само една забележка - просто нито веднъж не смениха пепелника. Не знам на какво се дължи това, дали на тъмнината, дали на това, че пепелникът беше от типа, където пепелта пада под капака му и не се виждат угарки отгоре, но все пак не беше подменен нито веднъж. Е и накрая малко се забави сервитьорката ми с таксито, но никой в този ресторант и изобщо на тази географска ширина не бърза много, така че всичко беше превъзходно и звездата на Мишлен е напълно заслужена, остава само да я задържат и догодина.

Пожелавам им го и си заслужава да се посети пак.