Гурме

Или още ценител и познавач на добрата храна и напитки, на цялата съвременна модерна култура и начин на живот, които се крият зад тази дума.
А според Уикипедия гурман (Gourmand) можело да означава още и човек, който обича храната в големи количества, чревоугодник и лакомник. Според ученика пък по френски, думата означава на първо място и даже единствено само това - чревоугодник. Ужас, да си угаждаш на червата - директното му разбиране, да създаваш комфорт на храносмилателната си система и следователно здравословно да поглеждаш на това, което слагаш в чинията си.
Изобщо не мога да се съглася с това как една дума може да има две коренно противоположни значения, хем да предпочиташ изискана храна и напитки, да си познавач и следователно човек-естет, от което следва, че не можеш да бъдеш някакъв лакомник, който ще се пръсне по шевовете от преяждане и препиване, т.е. поведението му не може да е адекватно на това, което консумира, хем пък едновременно да означава и някакъв си там - чревоугодник.
И идваме до това, че определението гурме можем да използваме за култура на хранене, отношение към изискани ястия, в чието приготовление и начин на поднасяне има вложено специално старание и творчество; за готварски уреди, които се използват в процеса на това приготовление, за аксесоари във винената индустрия изобщо, и най-вече за ресторанти, в които се поднасят такива ястия.
Много се занимават хората с това, то даже е цяла нова поредна мода - като се започне от лекари, диетолози, премине се към производители и всякакви разпространители на хранителни продукти, не може и без химията в практическото й приложение (особено в последно време в т.нар. молекулярна кухня), както за подобряване качеството на ингредиентите, така и за отстраняване разните вредители, за отбелязване е също и създаването на цели движения - например, Slow food, ангажирано с разпространението на начина на хранене и това, което ни прави щастливи, а в последно време и ориентирано към екологичните продукти и т.н. - целият ни живот се оказва подчинен и заобиколен от хранене, храна и съвети за нея.
Което започва да омръзва - е да се мисли и твори все в името на това какво ще се сложи на масата, като идеята и целта не е да си доставим удоволствие, а да сме здрави и доволни екологично ориентирани хора. Не знам дали това е точното направление на мисълта за хранене, насаждана у съвременния човек. В целия този стремеж към здравословие и маниакална екология забравяме да си доставяме удоволствие от събитието на приготвяне, аранжиране и самото консумиране на ястието.

Една красива маса (поне веднъж седмично в ресторант, или в домашна обстановка), наредена с това, което предпочитаме да сложим там, т.е. според нашите вкусове и желания, оформени красиво и ето ти определението вече за "Гурме" - не си угаждаме на червата, а на духа и вследствие, всичко се получава добре като се започне от сетивата, премине се през емоционалното ни състояние и накрая естествено се стига до комфорт и на физиката.

Казано само с две думи - чувстваме се добре.

Така че аз не харесвам значението на "гурме" като чревоугодник, но ето как с времето тази дума придобива друг смисъл и значение - значението на вътрешната ни оценка, еволюцията на вкусовете и желанията ни, променя се цялостното мислене и условия на съществуване.

Не искам да е прозвучало философски или високопарно, но наистина има значение с какво човек се храни и не съм съгласна, че всичко опира до финансовите възможности. Е, няма всеки ден да слагаме шампанско и хайвер на масата си, разбира се, но вниманието и усетът към приготвяне на ястието и неговото сервиране са от значение. Човек може да си приготви всичко, но с различно отношение и в различни пропорции. При липса на желание по-добре да не се започва, а и няма да се получи очакваното. Естествено е повечето домакини (каква ужасна дума :) ще скочат да се оправдават с думите "къде ти време за настроения в кухнята, когато имам да върша толкова неща" (знаем си ги какви са). А аз отговарям - много просто и има решение: следва извадка от постулатите на Сибарит :)):

1. Ако няма кой да помага в кухнята, то тогава по-добре е да се напазаруват продукти, готови или полуготови, но качествени и да се приготвят и сервират красиво. За хубавата маса време не трябва, а малко повече внимание. Т.е. - няма оправдания.

Например така:

2. Ако може (във финансов смисъл), то значи и трябва, да се използва моментът, за да се посети някое ново ресторантче, а не да се чака специален повод или нагласа и така да се развали настроението от настоящия миг. Още повече вече има избор и пак няма оправдание.

3. Ако няма възможност за 1 или 2, то тогава в краен случай, ама много краен, може да се приготви една студена вечеря, която поднесена с усмивка върши работа.

Излиза, че всичко е въпрос на вътрешна нагласа и желание да сме почитатели на хубавото и вкусно ястие. И въпрос на това какви типове хора сме, (ето тук може да се разпознаем от кой тип сме) и "по вкусовете ще ги познаете", съобразно една от множеството крилати фрази от типа "как да ги познаем" :).

И много правилно и характерно е - отношението ни към света, нашият поглед и знание за нещата, навиците и всичко започва от деца, когато се опитваме да определим какво харесваме и какво - не. И ако тогава нямаме добър "учител" или някой, който да помогне, а не да наставлява и налага вкусове, както и да забранява, то тогава - еми никога няма да разберем какви сме и какво предпочитаме, или ще е доста късно да се поправи стореното.

И така - какво излиза, че да си Гурме не е толкова лошо, не е и обидно, а напротив - за предпочитане е!
И хубавото ястие, съчетано с хубаво вино е една малка фантазия, все пак!