Точките на Wine Spectator
По всичко личи, миналата седмица излезе реномираната годишна класация на Wine Spectator - Top 100 на най-добрите вина за 2007.
Ето и линк към пълния списък, в pdf.
А изразът "по всичко личи" идва да обозначи, че не всеки ден разглеждам сайта на виненото списание, всъщност дори доста рядко. По простата причина, че огромната част от ценната информация е само за платен абонамент. И ето, по някаква случайност точно миналата седмица реших да го посетя и тогава видях, че годишната класация е излязла, макар и да не пише кога точно е публикувана.
Обаче малка статия в петъчния Дневник, който пък четох по един друг повод, ме наведе на заключението, че е възможно класацията да е обнародвана точно в деня, когато по случайност за пръв път от месеци насам съм решил да разгледам какво ново при WS. Забавно, както обикновено. Ето я нея, и това като че ли е единственото упоменаване за повода в нашето информационно пространство:
Класацията на WS е без съмнение много интересна и изучаването й е отнело не една и не две минути, както други години, така и тази.
И друг път ми е правило впечатление, че оценките, които списанието дава на вината по време на перманентните си дегустации не са решаващи за крайното класиране. За него те казват, че водещи критерии са субективното отношение на експертите, цената, количеството произведено вино и разни такива от този тип.
Ето как се получава, че оцененото, например, с невероятните и изключително редки 100 точки (абсолютният максимум!) вино Valdicava Brunello di Montalcino Madonna del Piano Riserva 2001 заема едва чак 13 позиция в топ 100, макар и да е единственото измежду всички с най-високата оценка.
Следователно, очевидно е, че оценяването на вината не е толкова проста работа, колкото сме си мислели. И именно това е основният въпрос, който ме занима.
Преди да продължа с него, нека все пак отбележа, че в класацията няма вино под 90 точки, а първенецът, виното на годината, така да се каже, е от любимата ми апелация - Clos des Papes Châteauneuf-du-Pape 2005, с оценка 98 и на цена в Америка $80.
Което последното би могло да се преведе като не чак толкова непоносимо скъпо, дори и за нашите с несравнимо по-ограничени възможности условия.
Но нека развия хода на мислите си за точките на Уайн Спектейтър.
Може би ще е най-добре това да стане чрез онагледяване върху примера на едно реално и конкретно вино.
Paulo Scavino Barolo Bric dël Fiasc 2001 (и един примерен линк за него)
Оценено от WS с изключително високата оценка 95 точки.
Очакването към такова вино е несъмнено твърде високо.
Реалността?
Да, хубаво е. Много даже е хубаво.
Но?
Няма да мога, колкото и да ми се иска, да кажа, че това е виното, което ме е грабнало.
С една дума - не е истински голямото за мене вино, такова каквото да ми харесва изключително.
Ето как започнах да подозирам, че точките са вид условност, и да подразбирам защо оценката не е гаранция за висока позиция в класацията.
Или да повторя същото с други думи - оценката (точките) са стремеж към обективност, съответствие с някакви, повече или по-малко, но обективни критерии.
Челното място в класацията - е чисто субективното усещане, отношението към виното; онова, което го прави точно него, виното точно за мене.
Поради това, точките на Уайн Спектейтър може да бъдат само ориентир, но не и гаранция.
А, разбира се, като се има предвид и че не едно и не две барола са водели все до същото възприятие ("хубаво е, много даже, но не е това"), то и нещата общо взето се изясняват.
Ето как, значи, работата се разкри: човек като знае, например, че пино ноарът му харесва, и ако види такъв, оценен високо от WS, значи ето това е виното, което много вероятно ще оправдае и очакванията.
Проста работа :).
От бележника:
Paulo Scavino Barolo Bric dël Fiasc 2001
Цвят: Малина със силно оранжев отенък, плътен и наситен.
Аромат: Има силен аромат на кедър, малко на цитрус и карамфил. Много интересна смес на стипчивост и парливост в аромата.
Вкус: Има ясно изразен характер на т.нар. "Мъжко вино", силни танини с балансирани киселини и липса на плодови нотки. Определен баланс на топло и тежко вино с потенциал за отлежаване. Много специфично и характерно вино, хубаво и запомнящо се. И още казано с други едни думи (на един от дегустаторите) - "Класически вкус".
След 3 часа: В аромата и вкуса се долавя нещо сладко-горчиво-тръпчиво, напомнящо върха на боровите иглички, лепкаво сладникав.
9 comments:
Аз мисля, че всичко е и до голяма степен маркетинг, имайки предвид вината в челната десетка, например Tignanelo и Ornellaia - големи, известни производители, които по принцип нямат проблем да "продават" - някакси прекалено очевиден е този избор. Не мен лично са ми по-интерсени изненадите на малките никому неизвестни винарчета :)
Иначе, субективният елемент е безспорен!
Мисля си, че за мен WS е най-полезен тогава, когато видя ново вино на нашия пазар, за което нямам никаква предварителна информация; тогава справка в WS ми позволява да не стрелям съвсем на сляпо, но не винаги е решаваща за покупката.
За баролото, само ще повторя това, което съм казвал по друг повод :) - трябва да се чака :)
Между другото, мислиш ли, че тази година "Списанието" ще излезе с класация от подобен тип, напоследък имат тенденция към "класиране" (най-добрите места за капучино!????, най-добрите млади вина, най-добрите ризлинги и т.н.) Интересно какви критерии биха приложили? Но от друга страна това би довело може би до нарушаване на крехкото равновесие с рекламодателите :) ?
Аз също обмисям да публикувам нещо такова при мен, но още не съм си изяснил концепцията :)
От известно време чета с интерес и този, и на Живко блога.
Интересно ми е каква е тази скáла, по която се оценяват вината (тази, на която 100 т. е максимума). И какви са най-важните неща, които се гледат в едно вино? :)
Отговор на Живко:
Подозрението в маркетинг винаги съществува, разбира се :).
Все пак, разчитаме на неутралността и авторитета на Уайн Спектейтър.
И аз достигнах до същите изводи относно значението на точките на WS - полезни са, няма спор, но няма и как да бъдат решаващи, щом виното е въпрос и на чисто субективно отношение, както и при всеки вкус.
За подобна класация на Бакхус (или което и да било друго издание) - и аз си помислих. Не просто топ 100 на български вина, а на вината, които са на нашия пазар. Интересно би било, струва ми се.
А най-вече да си кажа откровеното мнение - класацията на който и да е незаинтересован (освен от виното) любител определено ще е по-интересна :).
Макар и само любителска - ще притежава чертите обективност и незаинтересованост, най-важните тоест.
Отговор на Филип:
[Веднъж вече го писах и "блогър" се срина, много неприятен номер. Да видим какво ще възпроизведа :).]
Благодарим за интереса; не сме много редовни, но пък го правим от сърце :).
За точките, сигурен съм, че Живко ще го обясни по-добре, самият той използва тази система и дано също се изкаже за това.
Все пак, ще се опитам накратко и аз. 100-точковата система, доколкото знам, е въведена от същото списание Wine Spectator, което е едно от най-авторитетните за вино.
100 точки е максималната оценка, и очевидно означава, че виното е изключително и толкова хубаво, каквото рядко се среща и си е истинско събитие.
Всяка оценка по-надолу означава макар и с малко, но нещо да му отстъпва.
95-99 - са изключително хубави вина, истинско попадение.
90-94 - са много-много хубави и човек не трябва да се колебае, ако се чуди дали да опита такова :).
85-89 - са също много добри и заслужаващи си вина.
Вече от 85 надолу може да се говори за известна посредственост и че са "нищо особено", та дори и направо лоши.
Не е чудно, че всичките наши (вероятно с много редки изключения) са все в тази категория - от 84 надолу :).
Но това е напълно субективно и нищо незначещо отношение.
Като цяло, предполагам, че 100-точковата система дава възможност за наистина нюансирана оценка на виното; в крайна сметка няма две еднакви и всяко е със своята индивидуалност.
Кои са най-важните неща при преценката на едно вино - си е въпрос направо за експерт, какъвто определено не съм :).
Мсиля, че и тук също Живко би могъл по-добре да го обясни и дано прояви интерес и се включи със свое мнение.
Личната ми преценка се основава на трите класически фактора - цвят, аромат и вкус.
Трябва да има сложен, екзотичен дори, интригуващ аромат; да напомня за мириса на разни приятни и дори странни неща - най-често на плодове, с отсенки на множество други нюанси (шоколад, канела и пр.) Вкусът трябва да е комплексен, лично на мене пак така ми допадат вината с вкус на горски и сушени плодове, и особено с ясно изразена екзотика и нещо необичайно в него; казват, че колкото е по-сложен и трудно определим вкуса на виното, толкова е по-добро и толкова е по-вероятно да се окаже някое голямо Шато Мутон, примерно :).
Все пак, има и субективизъм, разбира се, както и във всеки вкус.
А истината е, че виното най-добре се опознава чрез опита.
Така че - повече практика :).
Отново благодарим за проявения интерес и за коментара.
Благодаря и аз за отговора :) Всъщност от доста скоро попаднах тук и не съм разбрал за редовността, но разбрах, че е от сърце :)
Трябва да призная, че нямам почти никакъв опит с вината. Да не кажем никакъв. Но, всеки е почнал от някъде. Ето, днес научих за точките. :)
Надявам се домакините да ми позволят и аз да отгоеоря по същество на Филип (в чиито блог аз също понадзъртвам :))
Не знам дали WS за пръв път са въвели тази система за оценка, но по принцип
тя се използва от всички американски специализирани издания, включително и от Робърт Паркър. В Австрия, техния Бакхус, "Фалстаф" също използват 100 т. система. В Англия и Франция обикновено използват 20 точкова система. Аз лично съм избрал 100 т. система по две причини - а) критериите ми за оценка първоначално в голяма степен са се формирали четейки Бакхус, които използват същата система. Просто, в един момент стана естествено да оценявам вината по този начин. б) както посочва Ме2, тази система дава възможност за голямо нюансиране в оценката. Към коментара на Ме2 бих допълнил само, че вината под 85 т. не е задължително да са лоши. Много често в тази категория могат да се открият вина с много добро съотношение цена-качество, наиситина без претенции за кой знае каква комплексност, но подходящи за ежедневна консумация. При мен посредствените вина са под 80 т.
Що се отнася до критериите за оценка, това е огромна тема, която освен теоретизиране иска и много, много практика. Към критериите, които посочва Ме2 бих добавил:
1) според мен цветът не казва кой знае какво за качеството на виното, обикновено обаче по цвета може да се досетим за някои нежелани микробиологични процеси, които протичат в бутилката; иначе остава чисто естетическата наслада от красивия цвят на напитката в чашата.
2) Както посочва Ме2, голямото вино има комплексен и многопластов вкус. То постепенно се развива и обогатява в чашата и устата, и откриваш пласт след пласт след пласт...
3) Съществен критерий е впечатлението, което виното оставя в устната кухина след като си отпил глътката - това което се нарича "послевкус": големите вина са дълги, впечатленията могат да продължат с часове, дори до следващата сутрин :)
4) За мен основен критерий за оценка е и т.нар. баланс на вкусовите и структурните елементи на виното. Това се отнася в най-голяма степен за съотношенията киселини-захари и танини-алкохол. Голямото вино е балансирано, при него всичко е в идеални пропорции. Аз лично бих посъветвал начинаещия винолюбител първоначално да търси имено баланса и структурата във виното, не толкова да се опитва да идентифицира ароматите, което все пак изисква практика и база за сравнение.
За допълнителна информация препоръчвам www.vinoto.com където има доста подробности за начинаещия дегустатор, включително т.нар. кръг на ароматите, който дава представа за основните групи аромати и съответно улеснява в значителна степен идентифицирането им; подобна информация има при www.jancisrobinson.com в категорията free for all, както и в нейната чудесна книжка Wine Tasting Guidebook. Бих препоръчал и книгата на Неда Проданова, която излезе наскоро, в която освен всичко друго има и много любопитна информация от химично и технологично естество.
Прекрасно се чувствам в толкова добра и весела дискусия - компания!
Първо искам да поздравя Филип с добре дошъл и да му пожелая "бурни" успехи в толкова "трудното" поприще на винена тема! Колкото повече опознаваш удоволствието от дегустиране на нови и хубави вина, толкова по-интересно ти става и се "заразяваш" с това да откриваш и описваш съответно какво си открил. Понякога имам усещането, че никога няма да изгубя този интерес, или любопитвство да откривам различните качества и нюанси във вкуса или аромата на виното. Освен всичко това, прибави и приятната компания, която е задължителен елемент на дегустиране и ето ти едно малко, съвършено удоволствие.
Това важи както за прекарване в хубав ресторант, където удоволствието се удесеторява :), така също и в приятна домашна обстановка. Еми с две думи не се притеснявай да опитваш от всичко :).
Благодаря много на колегата сибарит за това, което всъщност исках исках да кажа и аз, но той го е направил толкова прекрасно!
И на Живко разбира се, но не на последно място, защото той си е направо професионалист - толкова добре умее да описва вкусовите си усещания, че имам чувството как вкусовите му луковички направо му "говорят"! Това си е талант :).
И още нещо само, че стана много дълго е по отношение т.4 от коментара на Живко относно "вкусовите и структурните елементи на виното" - аз разбирам плътното покритие на течността, когато се разлива върху небцето и плъзгайки се по тези чувствителни части оставя своят отпечатък - спомен, за който след преглъщане разбирам какво точно е било усещането ми - плътно, леко, ефирно или ме е стиснало, опарило или направо ущипало :).
Прекрасно чувство, все пак, но така се започва!
Я ние да го обърнем малко на говорилня тука :). Няма нищо лошо - сега ни е паднало :).
Аз - да го обърна, де :).
Към Филип и към Главния "Сибарит" (me) - това вие, пловдивчаните, сте опасни: надушвате се и се поддържате навсякъде, и не може да се излезе на глава с вас :). И няма и да се опитва :).
Шегата настрана, искам да благодаря на Живко за хубавия и изчерпателен коментар, както и на Филип за доброто отношение.
Но пък и темата е интригуваща, и - безкрайна, мисля.
Ще си позволя малко несъгласие по въпроса за цвета. Лично за мене, цветът е много важен. Имам си някакви любими оттенъци, и когато виното се окаже от тях, само от това и вече съм с позитивна нагласа към него :).
Цветът може да говори много и за самото вино. В зависимост от нюансите му - тутакси ще определим, че е примерно старо (оранжевее, или дори кафенее) или обратното - че е в кулминацията си (ярки и красиви гранатови и рубинени искрящи отблясъци; а аз понякога ги наричам - лилави оттенъци).
И отново към Филип:
С течение на времето, човек осъзнава и си дава сметка, че виното е някаква особена и неординарна напитка.
Не би трябвало да е правилно да се поставя в една графа с ракията, водката и другите; то си е нещо самостоятелно, различно и изискващо специално отношение, само на него присъщо.
Без да омаловажавам и другите напитки (мене любимите ми все пак са сингъл-малт-уискито и конякът; но историята помни и ракията, и водката :)), но виното си е нещо специално.
И - си заслужава.
То създава атмосфера, има нещо интимно и камерно в него, има своя специфична физиономия.
С уговорката, че всичко е въпрос на вкус, но препоръчвам го :).
Post a Comment